Ежедневието е капан

Напоследък, може би през последния месец или дори повече, ежедневието ми започна да придобива едно и също рутинно звучене. Училище – вкъщи – работа. Сутрин ставам – кога успял да се събудя, кога не и отивам на училище. От там … Продължете с четенето на Ежедневието е капан

Свикнал бях да не бъда приоритет, а винаги за другите неща да правя. Компромиси и дарове без чет със своята грижовност да се славя. Настроен да виждам светлината като мрак и лъжата, облечена в костюм на истина, продължавах себе си да лъжа пак и пак, и да си втълпявам реалност неистина. И си казвах, че го правя от любов, за да скрия пълната липса на такава. И си казвах, че даряват ме с любов, за да избягам от реалността лукава. Ала всъщност болно беше моето его, което беше като трескав – слаб и свит, твърде изтощен, за да си признае, че … Продължете с четенето на

Не съм писал от месец.. .. а уж щях да го правя всяка вечер/ден. Уж тук щях да бъда постоянен. Уж щях да покажа на себе си и на всички останали, че мога. Уж… щях да направя нещо по различен начин. Е да, ама не. Старата песен на нов глас – започвам нещо, не завършвам нищо. Стигам донякъде и решавам, че вече не ми харесва, че това си, че онова си, и вместо да се постарая да бъде другояче – намирам си хиляди извинения и оправдания, за да не го направя. Може би защото не искам да се променя. Защото … Продължете с четенето на

(64)

С наближаването на Новата Година, все по-ясно усещам изминалата тази. Реакцията ми днес, когато осъзнах, че е 25 декември 2016г. и че съвсем скоро ще настъпи 2017г. беше УООООУ… Цяла една година се измина… време е за равносметка. 2016г. определено беше различна. Определено ми донесе много. Определено постигнах много. Няма да изпадам в детайли, защото не това ми беше идеята за този пост. Тя беше: Весела Коледа на всички! Защо харесвам празниците и защо те се усещат по-различно от останалите дни – защото масата хора са настроени към празненство, към удоволствие и веселие. И радост от получените подаръци. Какво получих … Продължете с четенето на (64)

Clarity (59)

Започвам купища неща… и не завършвам нито едно от тях. Донякъде ми се искаше просто да щракна с пръсти и да съм вече някъде там… донякъде ми се иска да не влагам никакви усилия… да не правя нищо… най-вече, защото … Продължете с четенето на Clarity (59)